...обречённый на вечную горечь утраты и вечное счастье быть собой (М. и С. Дяченко)
на българскито море
аз не мога да правя нищо -
толкова силна е болката във сърцето.
аз не мога да мисля, не мога да пиша,
аз само си спомням вечността на морето.
аз не мога, зимата става празна -
толкова силни са спомените на душата.
моето минало идва тихо, лятото като празник
беше в моята памет, беше в главата.
аз не мога да бъда силна,
както тогава бях, в странността край морето.
какво мога да правя, ако не мога да спирам
тъжната, странна, тревожна болка в сърцето?
(c) Jah Linn 2010
спасибо Сенс за помощь с ударениями и работу словарём!))
так сильна боль в сердце.
я не могу думать, не могу писать,
я только вспоминаю вечность моря.
я не могу, зима получается пустая -
так сильны воспоминания души.
моё прошлое идёт тихо, лето будто праздник
было в моей памяти, было в голове.
я не могу быть сильной,
как тогда была, в странности у моря.
что я могу делать, если не могу остановить
печальную, странную, тревожную боль в сердце?
аз нэ мОга да прАвя нИшто -
тОлкова сИлна э бОлката вав сарцЭто.
аз нэ мога да мИсля, нэ мога да пИша,
аз сАмо си спОмням вэчносттА на морЭто.
аз нэ мога, зИмата стАва прАзна -
толкова сИлни са спОмэнитэ на душАта.
мОэто мИнало Идва тИхо, лЯтото кАто прАзник
бЭше в мОята пАмет, бэше в главАта.
аз нэ мога да бАда сИлна,
кАкто тогАва бях, в странносттА край морэто.
каквО мога да правя, Ако нэ мога да спИрам
тАжната, стрАнна, трэвОжна бОлка в сарцЭто?
спасибо) оказывается ту часть, что я понял, понял правильно
толкова силна е болката във сърцето.
аз не мога, зимата става празна -
толкова силни са спомените на душата.
моето минало идва тихо, лятото като празник
беше в моята памет, беше в главата.
както тогава бях, в странността край морето.
не все слова, само собой, но смысл уловил правильно
особенно с предлогами мне туговато
а так слова очень похожи то на русские то на украинские
ну вот, почти всё понятно!