но наистина ли съм човекът?
погледът ти
е толкова нежен и лек.
мисля си аз,
че не е наистина леко:
да бъда с теб,
ако аз не съм само човек.
искам със теб
да поглеждам в света без мъка,
мъките, знам,
не са вярни за нас неща.
ала без тяx
всичко е само разлъка
с живота на човек.
и аз отговарям да.
човекът съм,
живот като хората искам...
искам любов,
искам обич за всеки ден.
искам със теб
да обичам, да бъда, да мисля...
ала не съм човек.
и защото върви без мен.
прости ми,
нали имаш моята обич
сега и по-късно,
за всички секунди, минути,
за всеки ден.